Сватбата на най-добрия ми приятел

Сещате се за филма, нали? Хайде, сега го забравете, защото тук наистина говорим за най-добрия приятел, а именно - кучето. Не вярвате, че кучетата също се женят? Как, тогава, ще обясните този подслушан разговор между венчалите се Сър Камил и Лейди Чарлита, от първата им брачна нощ? Да, и той е изваден от архива на 2006-а година, защото твърде много ми се спи, за да мисля нещо ново точно тази вечер... Та, докъде стигнахме? Аха, диалогът:

Сър Камил: О, Лейди моя, най-прекрасна, кажете, че на ласки сте съгласна!

Лейди Чарлита: Не бързате ли твърде, Сър любезни? Поне сценичната ми треска да изчезне!

Сър Камил: Но, моля Ви, спестете ми туй страшно напрежение и нека да започва наш`то представление!

Лейди Чарлита: Защо е таз припряност, не разбрах? Не можем ли да поиграем първо шах?

Сър Камил: С това си предложение захвърлихте ме в шах. Припрян съм, драга, щото имам Ви мерак…

Лейди Чарлита: Ех, зная си, че съм неустоима. И точно затова съм трудно уловима.

Сър Камил: Недей се дърпа, бе, жена! Съпрузи сме, най-сетне! Ела да прайм деца!

Лейди Чарлита: Но груб сте с мене, разберете! Поне букет ми поднесете!

Сър Камил: Букета го опасаха овцете, но нека да се компенсирам, позволете! Ще ви почерпя сватбен шоколад, Вий само дайте да Ви

се кача отзад!

Лейди Чарлита: Как хвърляте ме в изкушение, дано не влизам в прегрешение… Е, хубаво, да бъде Ваш`та воля, изглежда, че отсрочка не мога да измоля…

Сър Камил: О, моя ще сте най-накрая! Но… трябва да отложим. Време е за чая!