Тишина ли е музиката?

Сигурно го знаете това усещане, когато музиката се разлива на вълни в съзнанието. При някои е обичайно състояние, други се събуждат от монотонен унес, стреснати от нея, почти готови да потърсят спешна психиатрична помощ. Всяка мисъл, спомен и страх са заключени в нотите на песен, която категорично отказва да си тръгне. Накрая толкова свиквате с нея, с тях, че приемате отсъствието им за ужасяващ шум.
В такива моменти да го е страх човек да си пусне VEF-а, CD-то или плеъра на max. Как да развалиш тоя концерт в главата си? Не можело да се смеси джаз и сиртаки ли? Айде, бе! Ще им добавим и реге, ако трябва. Пред такъв джем-сешън на целият музикален свят не му остава нищо друго освен да занемее и да благодари по няколко пъти на нощ на съдбата, че остава в неведение за разните неслучили се композиции. Представете си само какво ще бъде, ако на всяко, наистина всяко музикално хрумване се даде живот. Да, там някъде сред цялото бедствие ще се прокрадне и изключението, което носи отпечатъка на гениалност, но доколко си струва пътят до това гениално да не бъде премълчаван? 
Понякога е добре музиката просто да се превърне в тишина. Така се чува много по-ясно,  тишината предизвиква внимателно вслушване, при което се чуват неуловими иначе тонове, способна е да построи съвършени мелодии, само за вас. Остава само да посмеете да си ги вземете.