Пролетно паве

     Бурята може да има много имена. Пролетната връхлита изведнъж, без предупреждение, с пълни шепи разноцветни емоции. Спасението е или кротко да изчакаме отминаването й, което неминуемо ще бъде последвано от сестра й, Пролетната умора, или да се превърнем в част от нея. Там е всичко, което сме оставили в режим "изчакване" по време на зимните месеци. Едвам усетило покачването на живака в термометъра, е готово да изригне и да разпилее всичко по пътя си. Може и с паве.
    В павето няма нищо пролетно, разбира се, освен ако изведнъж не се превърне в лале. И това, вероятно, ще бъде най-полезното и смислено нещо, което е правило през иначе безрадостния си, каменен живот. Ако не друго, поне ще стане част от красива, уханна градина, вместо да е поредният от разнообразните начини за изкълчване на крайник по избор. След определен среднощен час и доволно употребено количество градусен стимулант, не е изключено да бъде и ръка.
    Как, все пак, би изглеждало едно пролетно паве и с какво би се различавало от зимното, освен с липсата на снежна шапка? Задължително ли е да му поникне тревица, например, и колко често трябва да се полива? Може би трябва да се произведе косачка за павета, за всеки случай. И без това във високосна година всичко живо откача, не е изключено и неживото да го последва.
   Но, за да бъде едно паве истинско пролетно паве, трябва да се научи и да чурулика. Не става дума за регистрация в Twitter, където да бълва по стотина публикации на ден, достатъчно е да припява като някое припкащо врабче или славей. Добре, де, от мен да мине, славеят може и да не е припкащ. И като даде тон за песен на останалите павета, ще осъмнем с пеещи улици и булеварди. Което е чудесно начало на пролетта, защото който пее, зло не мисли.
Честита Първа Пролет!