През прозореца

Часът и мястото на срещата са известни. Пред прозореца, в ясен ден. Всичко, което виждате, се случва като във филм, в който сте наблюдатели. Многобройни, забързани съдби са ви поднесени като на длан. Почти сте готови да повярвате, че с един малък жест можете да прелистите страницата и да извикате следващия пейзаж, все едно разглеждате каталог.
Започвате да променяте разни неща в движение. Онзи там не е ли прекалено намръщен? А на този със синьото яке ръцете му не са ли дразнещо свободни, поне едната може да улови симпатичното момиче с черната рокля. Опитва се да е фатална. Хм, младо момиче, пък тръгнала с черна рокля. Веднага я сменяте с лилава! Това е цветът на лудостта, според някои теории, но какво пък, младите са си луди. Група колоездачи заключват велосипедите си на оградата отдясно и влизат в супермаркета, да си купят бира вероятно.  Като се върнат, ще открият расови жребци на тяхно място. На този град и без това му липсва аристократичност.
Напереният котарак, който току що пресече улицата, може да се преобрази в тигър, но не си струва усилието при цялото това вглъбяване, обхванало всички. Слон да им мине път, няма да забележат. Вместо това им предлагате стадо антилопи, поднасяте им Африка на крак, в нагъл противовес с евроинтеграцията, която така упорито се изплъзва.
Увличате се все повече и повече, картината под вас става все по-добра, но винаги една стъпка я дели от съвършенството. Една малка, елементарна стъпка.
Докато си губехте времето да зяпате през прозореца, да скицирате и оцветявате живота на другите, можехте да впишете себе си в такава панорама, че за всички онези зяпачи горе вашето място да е единствено желание. Коя страна на прозореца си избирате?