Чекмеджето, в което държахте всевъзможни глупости, приели образите на разни предмети. Същото, чието съдържание периодично изсипвахте, защото какъв е тоя хаос вътре, веднага да го подредиш! Само че не бяха глупости, нали?Това парченце от фото-лента е от онази снимка, която така и не се състоя, защото моментът беше твърде специално неуловим, за да бъде заключен в рамките на един единствен кадър. Шепа мъниста, които някога са били гривна или, може би, гердан. В момента не могат да се съчетаят с нито една от дрехите ви, но е по-вероятно да изхвърлите дрехите, отколкото малките цветни топчета. А, имало и топче? Нека си стои там - едно топче повече или по-малко в чекмеджето, няма да навреди. Още повече, когато се търкаля редом до кубчето на Рубик, което днес вече ще подредите, няма да ви се опре този път, неговата кожа и куб!
Ей сега ще му видите сметката, само да прочетете какви сте ги писали в тази тетрадка. Колкото и пъти да препрочитате, думите запазват отпечатъка от това, което сте били тогава, в дните, когато сте изпълвали редовете с тях. Част от онова тогава все още живее във вас и продължава да обича същите шоколади, чиито опаковки сте събирали в почти разпадналата се кутия.
Да, спомените ви могат да бъдат всякакви - странни, забавни, смущаващи, цветни, носталгични, смътни, ярки... Никой, обаче, абсолютно никой няма право да ги нарича глупости. Дори и чекмеджето отдавна вече да го няма и да е останал само споменът за него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар