А ти какво си завършил, че можеш това?

Разни хора казват разни хубави неща за писането ми. Всякакво писане - художествено и нехудожествено, поезия и проза. Любим въпрос на някои от тях е "А ти какво си завършила, че можеш да пишеш така?" Предположенията се ограничават до журналистика или филология. Погледите, когато чуят нямащия нищо общо с подобни умения отговор - "Счетоводство!" - са достойни за запечатване на портрет и слагане в рамки за поколенията. Нарушена е заучената схема - щом можеш нещо, имаш в някаква степен някакъв талант, възможната и логична причина за това е, че си го изучавал в университета, колежа или поне в гимназия със специална паралелка.
Курсове, кръжоци, вторите известни повече като уъркшопове днес, семинари и частни уроци по творческо или каквото и да било писане също не съм посещавала. Така се е случило. Как тогава ми се получава ли? Развивах умението си за писане в продължение на много животи преди сегашния и затова така с лекота ми идват идеите, пък и сравнително грамотно ги изразявам.
За любителите на по-рационалните обяснения, до които информацията от предното изречение не може да пробие, ето ви рационално: Четох и чета много книги. В детските си години предпочитах не да чета книжките с картинки, ами сама да си измислям историите. Разполагах с изключително шантаво въображение, немалка част от което се е запазило и до днес. Като се има предвид, че това се отнася за времето, когато бях на 6-7 години, едва ли съм успяла да завърша университет преди това.
Мога и да пея на прилично ниво. Понякога направо добре, даже доста добре. Вокални педагози съм виждала само по телевизията, покрай Музикалното училище във Варна само съм минавала, а на точния адрес на Музикална академия дори първата буква не знам. Общата ми култура е достатъчно добре развита, за да съм наясно със съществунането на ноти, тоналности, но не съм способна да ги разпозная, ако ми ги изсвирите. И все пак се справям. Защо? Теорията за натрупан опит в минали животи вече си я знаете. Ваша си работа дали ще ѝ вярвате. Иначе имам добър музикален слух. Предното изречение е пак поздрав за рационалните.
Стигаме до въпроса има ли изобщо някакъв смисъл да се изучава нещо, било то в учебно заведение или по курсове и семинари? Разбира се, че да. Има огромни ползи, стига да искаш да си ги вземеш. Социалните контакти, приятелствата, както и вдъхновяващите учители, дано сте имали късмета поне на един такъв да попаднете, са си отлична награда за инвестираните време и пари. Знанията, практиката, надграждащи наличната основа, също.
Да се разчита обаче, че само завършването на нещо автоматично ти инжектира талант в съответната област, е смешно и наивно. Ако си чакал да стигнеш кандидатстудентска възраст, за да се сетиш, че то май ти се пише, рисува, пее, танцува и тепърва да очакваш да те научат на талант, леко си позакъснял.
Пиша от втори клас. Ей така, защото ми е носило радост, носи ми я и сега. Така и не завърших нещо, заради което да дам по-логичен отговор на въпроса от началото на настоящия текст. По никакъв начин този факт на ми е пречил винаги да се занимавам с това, което харесвам и искам, а вече и да бъде основен източник на доходи за мен. Защото каква ще бъде реалността ми, решавам аз, а не външните обстоятелства и правила.
А ти какво си завършил/а?