Спрете Земята, искам да сляза!

Имаме щастието да живеем на една от най-красивите планети, създавани някога във всички възможни Вселени. Нямам време сега да обикалям Вселените, за да си доказвам твърдението, затова нека просто го отдадем на безупречната ми интуиция.
Забележки към самата Земя нямам никакви. Затова пък такива към огромна част от населяващите я и оформили света такъв, какъвто е сега, с лопата да ги ринеш. То пък един свят! Реве да го рестартираш, ама с цяло гърло реве. Плашещото е, че е почти невъзможно да не стана част от всичко, което толкова ме дразни. Надеждата ми е в "почти".
Плашещ е целият този фалш, безцелното използване на думи, които се изговарят наизуст, само защото така е прието, според някого си. Отвратителни са всички премерени игрички, които заплитаме, когато харесаме някого, само и само да не му/й кажем открито "харесвам те" или "обичам те". Щото, ще вземе да си помисли нещо - например, че го харесваме или обичаме, и какво ще правим тогава? Да, ужасяващо е, че така се ужасяваме да живеем с истината.
Разбира се, в никакъв случай не трябва да се усмихваме на тези, които харесваме - все едно за какво харесване говорим. Усмивките са запазени за шефа, съседите и нелюбезната продавачка от кварталния магазин, които не понасяме. Няма страшно, че грубия тон и раздразнителността, които реално искаме да запратим по техен адрес, ще останат неизползвани - те са запазени за близките ни вкъщи. Колко нормално и прекрасно, а?
Не, не е нормално, нито пък прекрасно. Целият стремеж да се показва лъжливо лице за пред света, и да се успокояваме, че това ни е защитната маска, е абсурден. Още по-абсурдно е, че имам някаква надежда, че цялото това малоумие, което маса хора смятат за интересно и признак на гениални стратегии, може да се промени, да изчезне.
Много си обичам планетата, това съвсем сериозно, не че горното не е, но само шепа хора ме спират да взема вярно да я стопирам и да сляза от нея. Хора, които са достатъчно смели да бъдат истински, да казват думите, които мислят и чувстват, съвсем открито. С всеки изминал ден осъзнавам все повече колко смели душици са. И съм безкрайно благодарна, че са част от живота ми и се надявам да се науча на тази смелост от тях. Това са всички онези приятели, които правят Земята още по-красиво място. Заради които си заслужава да отложа слизането още малко...

Безличните

         Те са тези, които дърпат света назад. Моя свят. Твоя свят. Поемат риск, едва когато видят, че твоят риск е довел до добри резултати. Наричат това правилна стратегия, предпазливост, далновидност. Тайничко се радват, когато прогнозите им за провал се сбъднат, а когато не се, развяват светли лозунги на тема как винаги са вярвали в теб, до последно.
         Лесно е да повярваш на този, който вече е изкачил върха. Пробвай да вярваш, когато още е в подножието и тепърва започва да го покорява. Пробвай, но не само на думи. Тръгни и ти към върха, откъсни се от уюта на сивото си, монотонно ежедневие, от което не спираш да се оплакваш, но въпреки това се ужасяваш от мисълта да го напуснеш, защото може да е лошо, ама поне ти е познато лошо. Едва когато дръзнеш да поемеш по новия път, ще имаш правото да се разграничиш от безличните и да заявиш смело, там горе, че винаги си бил в подкрепа.
        В противен случай си просто един пасивен, безполезен наблюдател. И най-вероятно още по-пасивно и безполезно ще наблюдаваш, когато видиш, че онзи, който не се е поколебал да рискува назад във времето, вече е няколко дължини пред теб и сбъдва мечтите си. Защото той ще стигне там, накъдето е тръгнал - защото той е със съзнание и поведение на победител. Той е от изключенията, които движат света напред. Той е от тези, които могат да променят света, защото отдавна вече са осъзнали, че промяната първо трябва да започне от тях. Той е като мен. Аз съм като него. И ще успея. Ти къде ще бъдеш тогава? А Сега?

Златната приказка на българския национален отбор по волейбол

          Те започнаха златна приказка на олимпиадата в Лондон през тази, 2012-та, година. Няма  значение какъв е краят на тази приказка - да се определя постигнатото от мъжкия ни национален отбор по волейбол, с много труд и напук на всякакви пречки, четвърто място, като нещо различно от достойно и силно, е признак на излишна дребнавост и евтино търсене на сензация.
         Ще пропусна да демонстрирам как бих могла да направя разбор на мачовете, когато не разбирам играта в детайли. Само ще споделя радостта и задоволството си от това, че в България, все пак, съществува отбор и той остана такъв години наред, преживявайки смени на треньори, проблеми с федерация, медийни провокации и какви ли не още красоти. Без да си търсят нелепи оправдания, без да са им криви съдиите, парите или космоса, просто излизаха и правеха каквото се очаква от тях - играеха волейбол, при това, на много високо и качествено ниво през голяма част от времето.
       И в този дух, с напълно нормалните понякога, като се има предвид, че те са хора, а не роботи, случаи на слабост, неизменно израстваха и израстват от 1994-а насам - годината, в която започнах с прогресивно засилващ се интерес да гледам този спорт и изявите на националния ни отбор. Оттогава не спират да ми дават поводи да им вярвам, да вярвам, че могат и ще постигнат много - олимпиадата е поредният от тях. Поредното стъпало по пътя им нагоре.
       Въпреки че трудно бих избрала да се изразявам с високопарни патриотични слова, поставящи всичко българско на пиедестал - от онази порода глобалисти съм, които обичат България, но не най-много от всичко, а като част от обичта ми към целия свят, родните ни волейболисти, са сред малцината спортисти напоследък, извикали у мен чувство, което най-осeзаемо се доближава до национална гордост. За което сърдечно им благодаря.
       И, всъщност, не на олимпиадата започнаха да пишат златната си приказка българските волейболисти, случи се много по-рано, а сега поставиха още едно силно начало. Защото приказката продължава и скоро ще има своя заслужено щастлив край. Защото, това е приказка с истински герои, на които златото, било то европейско, световно или олимпийско, е нещо, което им принадлежи. Въпрос на обозримо бъдеще, все така силна и сърцата игра, е да си го вземете, момчета. Желая ви успех!      
     

Паралелни светове

        Не като част от фентъзи история, обаче, а като част от живота на всеки, който вярва, че домът може да съществува едновременно на повече от едно физическо място. Защото и той, като рая, е повече състояние на духа, отколкото точни географски координати.
        Работата е там, че когато пътувам за Варна или София, не си отивам от едното или другото място, а винаги се завръщам в някой от двата паралелни свята. Толкова са различни с ритъма си на живот, със скоростта си, радостите и проблемите си, че няма как и аз да съм една и съща в тях. Не е и нужно, докато успявам да вземам и съхранявам най-доброто от двете места в почти съвършено балансиран вътрешен свят.
        Последният се разклаща най-силно непосредствено след път, все едно дали е с автобус, влак или любимия ми самолет. Не, не личен самолет, де да беше! Свърши ли пътуването, разтоваря ли багажа, ми свършват и идеите къде точно във Вселената съм се позиционирала и за какво се боря. Тук, наблизо, Морската градина ли беше или Борисовата? Откога във Варна има трамваи, или пък бяха делфини в София? Бавно и полека, паветата от пъзела се подреждат. Неориентираните въпроси на тема местоположение отстъпват място на други, още по-неориентирани и още по-разнообразни. Докато се завърна в моя свят, а той е навсякъде. Твоят къде е?

4естит Пра3ник на балгарската писменос!

4естит Празник на буквите, балгари!
Привествъм напредака на савремените технологий, който ми дават вазможнос да отпрая поздрав по този светал повод. Нека всички 3аедно размахаме вазмотен праст срещо пошлуста и безпросветнуста, който ни заливът! Да положим осилия за да дукажем че можем да бадем гръмотни и убразовани. От нас зъвиси в утрешния ден дицата ни да оважават балгарската писменост и колтура, да тачът и помнят имената на Килил, Методий и брат му, които ни заве6таха тази вилика азбока.
Без тяхната писменос днес 6тяхме да бадем бе3целно остремени кам безната на незнанийто и най-близкия чългарски клуп. Дубре, че вси4ки сме масуво угръмотени и изобщо не ни личи, 4е писането ни е все едно ни е ударил гръм - някулко пати. С тяхната писменос пак сме се запатили натам, но това няма знъчение, докато има пиене в крачмата, което да ни вдахнувява за такива велики, безсадаржателни речи! Ай, нъздрави!

На всички, които видяха нещо нередно в горните редове, в начина, по който са написани, искам да стисна ръцете и да им пожелая още много прекрасни мигове във вълшебните, пъстри, мъдри, весели, меланхолични, приключенски, философски и забавни светове, в които ги отвеждат ежедневно буквите, подредени в думи и страници между кориците. Искрено се надявам да сте повече и да ставате все повече, защото даже не ми е смешно вече, когато видя толкова импровизации с граматиката накуп, като демонстрираните по-горе.

На останалите, които представа нямат какво нередно има в подобно писане, ще честитя празника след първите им няколко камиона с прочетени книги.

Тест за интелигентност

Близките и приятелите ви може и да ви обясняват с възхитен поглед колко сте интелигентни, но докато не подкрепите подобни твърдения с резултатите от поне един тест за интелигентност, те си остават само непотвърдени слухове. Решаването на този тест ще ви помогне не просто да бъдете интелигентни, но и да имате официално доказателство за това.

1. Интелигентен ли сте?
а) Разбира се!!! Дори имам сертификат за това, удостоверяващ парадигмата на концептуалното проникновение на интелектуалната изначалност, заложена в еволюционната схизма на моето амплоа!!!
б) Момент да попитам във facebook, да видя колко хора ще харесат това...
в) Ти на кого викаш интелигентен, бе, ей!

2. Можете ли за решавате логически задачи?
а) Решаването на една логическа задача е заложено в нейното ортодоксално битие, където се крие неизвестна величина, даваща ни усещане за безтегловна безкрайност!!! И точно в това е смисълът на логиката!!! Да съумеем да съхраним хипотенузата!!!
б) Тестовете във фейсбука много логически ги решавам, да!
в) Начи, глей сега! Ти мен задачи няма да ме караш да решавам!


3. Вярно ли е за Вас твърдението, че сте начетен човек?
а) Бидейки начетен човек, аз се конструирам парадоксално в нищетата на всеобхватността!!! Какво са страниците в една книга, ако не монументална отложена лихва за една свръхнова обелка от кромид лук!!!
б) Е, как да не е вярно, на ден изчитам по стотина статуса!
в) Кой го е казал тва, бе, кой! Само да ми дойде!

4. В една редица имате кръг, триъгълник и квадрат. В редица под нея - кръг, два триъгълника и три квадрата. Колко квадрата има в третата редица?
а) Квадратът се индивидуализира предимно с това, че е лишен от виталитета на триъгълника, в качеството му да не бъде кръг!!! Всичко живо е квадрат, до онзи квалитетен миг, в който пясъкът вече не е антропологистичен!!!
б) Кво ще ги правя толкоз квадрати, бе? Аз само с кръговете в Google + не мога да насмогна. Теб добавих ли те вече?
в) Каква трета редица, какви пет лева, бе! На мен за тия квадрати ми плащат, ти знайш ли я тая работа!

5. Владеете ли чужди езици?
а) Овладяването на езика поражда чрезвичайно урбанизиране на изотропните неправилни глаголи!!! Овладяният чужд език е фрустрация на падежа, реабилитирана в трето спрежение!!!
б) Покрай фармвила, острова и онуй там, дето строиш град що чужди думи научих, ехеее...
в) Начи, само да е влезъл некой чужд език у нас, не отговарям!

6. Имате ли богата обща култура?
а) А нима е възможно една култура да бъде богата без конгломеративна сеизмичност!!! Къде остава културата на неосъзнатата фламбираност!!! На върха на Айфеловата пирамида в тайванската столица Мадрид!!!
б) Да, бе, нали ти разправям за фармвила, там много култури имам, ама преди малко минах с трактора и ги ожънах и сега нямам нищо, ама ей сега ще сея пак и до два дни ела да видиш богата култура на какво се вика!
в) Бе, да ти го култУра на въпроса!

7. Ако дмбруц е вджлзъц, но вджлъц не е скрумблъц, то тогава дали драмглъц няма да дмбруц?
а) Драмглъц би могъл да дмбруц само в луминисцентните условности на първобитната далновидност на скрумблъц!!! Но не и без дмбруц да драмглъционизира скрумблъцността!!!
б) Тия мрежи не ги знам, нови ли са? Ще ми пратиш ли френд рикуест?
в) Тия не ги познавам. Къф им е проблема, отварят ли ми се нещо, а?


8. Какво е МЕНСА?
а) Теоретиците са обусловени по този въпрос!!! За едни МЕНСА е начало на разграничимата разпръснатост, за други - няма сведения за цената на лабораторния ламинат!!! Но всечи член на МЕНСА знае, че без стратосферичен анализ няма великденски премии!!!
б) Ейй, тва го беше споделил един пич на стената си... Не бяха ли това общите правила за ползване на linkedin или pinterest?
в) Туй май е онуй, дето на мойта всеки месец й идва... Ама ше му покажа аз как се идва!

Преобладаващи отговори "а":
Вашата интелигентност е удивително инвизибилизирана, т.е. хич я няма, но за сметка на това сте удивителен потребител на удивителен знак, пристрастен към речници за чужди думи. Лекувайте се!!! Спешно!!!

Преобладаващи отговори "б":
Притежавате неизчерпаемата интелигентност на багер, итонгово блокче и счупена тенджера от старо пиратско съкровище, взети заедно. Имате огромен принос за собствената си социална интеграция, поне до момента, в който все пак се наложи да натиснете Shut Down.

Преобладаващи отговори "в":
Интелигентността е правила няколко боязливи опита да мине покрай Вас, за задържане не говорим, но след поредната заплаха да й видите сметката, е предпочела да Ви заобикаля отдалеч. И, не, няма да дойде пак следващия месец!

Сватбата на най-добрия ми приятел

Сещате се за филма, нали? Хайде, сега го забравете, защото тук наистина говорим за най-добрия приятел, а именно - кучето. Не вярвате, че кучетата също се женят? Как, тогава, ще обясните този подслушан разговор между венчалите се Сър Камил и Лейди Чарлита, от първата им брачна нощ? Да, и той е изваден от архива на 2006-а година, защото твърде много ми се спи, за да мисля нещо ново точно тази вечер... Та, докъде стигнахме? Аха, диалогът:

Сър Камил: О, Лейди моя, най-прекрасна, кажете, че на ласки сте съгласна!

Лейди Чарлита: Не бързате ли твърде, Сър любезни? Поне сценичната ми треска да изчезне!

Сър Камил: Но, моля Ви, спестете ми туй страшно напрежение и нека да започва наш`то представление!

Лейди Чарлита: Защо е таз припряност, не разбрах? Не можем ли да поиграем първо шах?

Сър Камил: С това си предложение захвърлихте ме в шах. Припрян съм, драга, щото имам Ви мерак…

Лейди Чарлита: Ех, зная си, че съм неустоима. И точно затова съм трудно уловима.

Сър Камил: Недей се дърпа, бе, жена! Съпрузи сме, най-сетне! Ела да прайм деца!

Лейди Чарлита: Но груб сте с мене, разберете! Поне букет ми поднесете!

Сър Камил: Букета го опасаха овцете, но нека да се компенсирам, позволете! Ще ви почерпя сватбен шоколад, Вий само дайте да Ви

се кача отзад!

Лейди Чарлита: Как хвърляте ме в изкушение, дано не влизам в прегрешение… Е, хубаво, да бъде Ваш`та воля, изглежда, че отсрочка не мога да измоля…

Сър Камил: О, моя ще сте най-накрая! Но… трябва да отложим. Време е за чая! 

Пролетно паве

     Бурята може да има много имена. Пролетната връхлита изведнъж, без предупреждение, с пълни шепи разноцветни емоции. Спасението е или кротко да изчакаме отминаването й, което неминуемо ще бъде последвано от сестра й, Пролетната умора, или да се превърнем в част от нея. Там е всичко, което сме оставили в режим "изчакване" по време на зимните месеци. Едвам усетило покачването на живака в термометъра, е готово да изригне и да разпилее всичко по пътя си. Може и с паве.
    В павето няма нищо пролетно, разбира се, освен ако изведнъж не се превърне в лале. И това, вероятно, ще бъде най-полезното и смислено нещо, което е правило през иначе безрадостния си, каменен живот. Ако не друго, поне ще стане част от красива, уханна градина, вместо да е поредният от разнообразните начини за изкълчване на крайник по избор. След определен среднощен час и доволно употребено количество градусен стимулант, не е изключено да бъде и ръка.
    Как, все пак, би изглеждало едно пролетно паве и с какво би се различавало от зимното, освен с липсата на снежна шапка? Задължително ли е да му поникне тревица, например, и колко често трябва да се полива? Може би трябва да се произведе косачка за павета, за всеки случай. И без това във високосна година всичко живо откача, не е изключено и неживото да го последва.
   Но, за да бъде едно паве истинско пролетно паве, трябва да се научи и да чурулика. Не става дума за регистрация в Twitter, където да бълва по стотина публикации на ден, достатъчно е да припява като някое припкащо врабче или славей. Добре, де, от мен да мине, славеят може и да не е припкащ. И като даде тон за песен на останалите павета, ще осъмнем с пеещи улици и булеварди. Което е чудесно начало на пролетта, защото който пее, зло не мисли.
Честита Първа Пролет!

Тайните на Чекмеджето

Чекмеджето, в което държахте всевъзможни глупости, приели образите на разни предмети. Същото, чието съдържание периодично изсипвахте, защото какъв е тоя хаос вътре, веднага да го подредиш! Само че не бяха глупости, нали?
Това парченце от фото-лента е от онази снимка, която така и не се състоя, защото моментът беше твърде специално неуловим, за да бъде заключен в рамките на един единствен кадър. Шепа мъниста, които някога са били гривна или, може би, гердан. В момента не могат да се съчетаят с нито една от дрехите ви, но е по-вероятно да изхвърлите дрехите, отколкото малките цветни топчета. А, имало и топче? Нека си стои там - едно топче повече или по-малко в чекмеджето, няма да навреди. Още повече, когато се търкаля редом до кубчето на Рубик, което днес вече ще подредите, няма да ви се опре този път, неговата кожа и куб!

Ей сега ще му видите сметката, само да прочетете какви сте ги писали в тази тетрадка. Колкото и пъти да препрочитате, думите запазват отпечатъка от това, което сте били тогава, в дните, когато сте изпълвали редовете с тях. Част от онова тогава все още живее във вас и продължава да обича същите шоколади, чиито опаковки сте събирали в почти разпадналата се кутия. 

Да, спомените ви могат да бъдат всякакви - странни, забавни, смущаващи, цветни, носталгични, смътни, ярки... Никой, обаче, абсолютно никой няма право да ги нарича глупости. Дори и чекмеджето отдавна вече да го няма и да е останал само споменът за него. 

Мотивационно писмо

Мотивационното писмо е нещо, което работодателите често посочват в списъка си с необходими документи за кандидатстване, редом със CV-то. Повечето го изискват, защото са видели, че други преди тях вече са го изискали, и не бива да изостават от общите HR тенденции. Респект за онези, които много добре знаят какви са предимствата на едно такова писмо и каква е ползата за двете страни от него, но не за тях е приказката тук.
Всички шаблони на подвизаващи се из интернет мотивационни писма отдавна са прочетени и научени наизуст от търсещите нова работна ръка. Време е да бъдат разнообразени с един нов шаблон, който да е достатъчно всеобхватен, за да не се налага за всяка нова позиция да се твори отделно есе за мотивираността. Подходяща е тази универсална форма, например:

Уважаемо човешко същество, (мъж, жена, все тая - и без това с разните евро-директиви против половата дискриминация, възторжено сме се запътили към все по-безполово съществуване)
Аз съм. (Не казвайте кой сте и какво сте, бъдете мистериозни!) Безкрайно съм мотивиран да работя във Вашата организация, доказала се с дългогодишни традиции. (Изобщо да не ви дреме, че тая организация всъщност може да е някаква килерна фирмичка, отворила врати оня ден, с нулева представа каква точно ще бъде дейността й - точно такива са най-дългогодишно традиционни, ако питате тях) Вярвам, че мога. (Никакви допълнителни уточнения! Важното е да предизвикате причина да ви поканят на интервю, за да попитат какво вярвате, че можете или в какво можете да вярвате, все тая) Голям ми е. (Нека умуват за професионалния си опит ли говорите или за меракът да работите.) Умея да работя  в екип, под стрес, да приоритизирам предизвикателствата, докато сменям тонера на принтера. (Ако смятате да пропуснете споменаването на думи като "екип", "стрес", "приоритет" и "предизвикателство" в писмото си, по-добре веднага се отказвайте от кандидатстване и преминете директно към  пенсиониране. Това с тонера е, за да подскаже, че никакви дребни повреди в хода на работния процес не могат да ви стреснат). Ще донеса. (Тук имате предвид много успехи и приходи на фирмата, а не пиенето, за което ще се сетят.) Очаквам. (Към края на писмото отново залагаме на мистерията. Какво ли очаквате... ? Да ви се обадят, много ясно, какво се правят на гръмнати!) С пожелание. (Пожеланието да си го допишат сами, няма над цяло писмо сами да се блъскате, я, да покажат малко екипност!) Искрено Ваш. (Да, и тук не пишете името си, бъдете тайнствени докрай - това възбужда много по-силен интерес!) Имам телефон! (Ако искате, можете да се изфукате с какви екстри е, но телефонен номер - в никакъв случай! Ще намерят начин да ви открият, ако сте толкова ценен и желан кадър.)


Това е - кратко, ясно, без излишни словесни излияния. Няма страшно, че писмото ще излезе повече кратко, отколкото мотивирано. Както вече се разбра, най-вероятно тоя, който ще го чете, представа няма защо го е поискал и по-скоро ще бъде благодарен, че няма да му се налага да си губи времето с фермани. Успех!

Чашата е наполовина недоизпита

Има моменти, когато чашите с вино остават недоизпити - не ни достига мезето и не искаме да си помислят нещо лошо за иначе почтената ни, неалкохолизирана натура, омайната напитка успява да ни приспи преди последните глътки, или просто си намираме по-вълнуващо занимание. 
Чудя се само, внезапно връхлетялото ме преди минути ужасяващо главоболие, към липсата на мезе ли да го отнеса или към недоспиване, защото, честно казано, съм имала и по-вълнуващи занимания от него, които най-малкото не предизвикват въпроса "Ако сега пия още вино след тоя панадол, дали ще ми стане нещо?" 
Песента ли? Тя е възможно най-подходящата за днешния ден. Дали същият е празник или не, заслужава ли си да му се обръща специално внимание, е въпрос на личен избор. Тази песен, обаче, мили дами, си остава един от най-красивите реверанси към нас. Може така да се потъне в нея, че чак чашата да остане недоизпита...
А дали да не помисля върху разработване на идеята: 
"Вие пиете - мен ме боли глава!"

Тишина ли е музиката?

Сигурно го знаете това усещане, когато музиката се разлива на вълни в съзнанието. При някои е обичайно състояние, други се събуждат от монотонен унес, стреснати от нея, почти готови да потърсят спешна психиатрична помощ. Всяка мисъл, спомен и страх са заключени в нотите на песен, която категорично отказва да си тръгне. Накрая толкова свиквате с нея, с тях, че приемате отсъствието им за ужасяващ шум.
В такива моменти да го е страх човек да си пусне VEF-а, CD-то или плеъра на max. Как да развалиш тоя концерт в главата си? Не можело да се смеси джаз и сиртаки ли? Айде, бе! Ще им добавим и реге, ако трябва. Пред такъв джем-сешън на целият музикален свят не му остава нищо друго освен да занемее и да благодари по няколко пъти на нощ на съдбата, че остава в неведение за разните неслучили се композиции. Представете си само какво ще бъде, ако на всяко, наистина всяко музикално хрумване се даде живот. Да, там някъде сред цялото бедствие ще се прокрадне и изключението, което носи отпечатъка на гениалност, но доколко си струва пътят до това гениално да не бъде премълчаван? 
Понякога е добре музиката просто да се превърне в тишина. Така се чува много по-ясно,  тишината предизвиква внимателно вслушване, при което се чуват неуловими иначе тонове, способна е да построи съвършени мелодии, само за вас. Остава само да посмеете да си ги вземете.  

През прозореца

Часът и мястото на срещата са известни. Пред прозореца, в ясен ден. Всичко, което виждате, се случва като във филм, в който сте наблюдатели. Многобройни, забързани съдби са ви поднесени като на длан. Почти сте готови да повярвате, че с един малък жест можете да прелистите страницата и да извикате следващия пейзаж, все едно разглеждате каталог.
Започвате да променяте разни неща в движение. Онзи там не е ли прекалено намръщен? А на този със синьото яке ръцете му не са ли дразнещо свободни, поне едната може да улови симпатичното момиче с черната рокля. Опитва се да е фатална. Хм, младо момиче, пък тръгнала с черна рокля. Веднага я сменяте с лилава! Това е цветът на лудостта, според някои теории, но какво пък, младите са си луди. Група колоездачи заключват велосипедите си на оградата отдясно и влизат в супермаркета, да си купят бира вероятно.  Като се върнат, ще открият расови жребци на тяхно място. На този град и без това му липсва аристократичност.
Напереният котарак, който току що пресече улицата, може да се преобрази в тигър, но не си струва усилието при цялото това вглъбяване, обхванало всички. Слон да им мине път, няма да забележат. Вместо това им предлагате стадо антилопи, поднасяте им Африка на крак, в нагъл противовес с евроинтеграцията, която така упорито се изплъзва.
Увличате се все повече и повече, картината под вас става все по-добра, но винаги една стъпка я дели от съвършенството. Една малка, елементарна стъпка.
Докато си губехте времето да зяпате през прозореца, да скицирате и оцветявате живота на другите, можехте да впишете себе си в такава панорама, че за всички онези зяпачи горе вашето място да е единствено желание. Коя страна на прозореца си избирате?

Да избегнеш Понеделник

Неделя е. Можем да си позволим да поспим до късно, да си направим филмов маратон, да се разходим навън с приятели - изобщо, да се отдадем на всички онези приятни неща, които идват с един нормален, почивен ден. Хубаво, ама неделята върви със смущаващия дефект да бъде следвана от досадния понеделник и това почти успява да ни развали разтухата. Появяват се протестните вопли срещу онзи, взел някога решението да се работи цели пет дни в седмицата, а да се почива само два. Много умно, няма що! Какво е това пет на две срещу нас? Я, колко по-добре звучи четири към три...

Като не са се сетили да ни дадат три почивни дни, ще си ги вземем сами. Време е да пуснем изобретателността си в действие и да поднесем новината на шефа, че в понеделник ще му се наложи да преживее без нас. На десетия път оправданията за силно главоболие, неразположение в стомаха и "ибаб уджасна хреба" губят ефекта си, така че ще се наложи да прибегнем до други истории.  

Амнезия

Обаждате му се рано сутринта, докато все още не знае на кой свят е и започвате панически да нареждате:

"Ало, господине? Знаете ли кой се обажда? Копаех си оная царевица и изведнъж онзи кочан изхвърча и после... мрак! Ама, не ме прекъсвайте, това е важно! Последната си монета използвам, да ви звънна от тая забутана телефонна будка в село... момент да видя табелата...оф, не се чете. Не, не се казва така селото. Слушайте ме внимателно, няма да повтарям! Какво? Не я знам коя е тая Мишел от съпротивата. И за себе си не знам кой съм, ще Ви питам ли иначе кой се обажда? И Вас да Ви беше пернал тоя кочан, щях да Ви видя после знаете ли кой сте! Ахаа, знаете кой съм, значи, от това трябваше да започнете. Дайте ми адрес, да, да, може и служебния и ще дойда, да ми разкажете. Затварям сега, че ми свършват импулсите..."
На следващия ден, вторник, най-невъзмутимо прекрачвате прага на офиса и с искрена почуда отбелязвате, че, а, ама то не е ли понеделник?! Какви телефонни будки, какви кочани? "О, това трябва да е амнезията ми, частична е, появява ми се изненадващо понякога, наследство от баба ми... "  За по-достоверно е препоръчително да подкрепите версията си с няколко предварително втъкани в косата зрънца царевица. Ако нямате такива екстри, като коса, ще се наложи да използвате друг метод. 

Отвличане
Много благодатен метод, заради богатото разнообразие от възможни похитители. Извънземните са банални вече, но винаги можете да кажете, че Ви е отвлякъл петелът на съседа, заради подозрения, че гледате една от кокошките му по-особено. "Сериозно ти казвам, бе, шефе, ей на тук, в курника ме е запрял, хвърля ми само някакво просо да дъвча, схвана ми се челюстта. Вчера идва пак с една купа трици, полял ги с мляко от козата и ми вика - на, здравословна закуска с мюсли, за перфектна фигура, само за лев и деветдесет и девет! А тая кокошка, дето уж съм загледал по-особено, не му била жена, а дъщеря, и трябвало да ни венчае, че да измие срама от челото й. Къде го видя това чело, не го знам, ама ще гледам да се измъкна и утре да дойда на работа!"
Във вторник се появявате в артистичен костюм, гарниран с пера от кокошка и кутия бонбони, да почерпите за сватбата. 

Олимпиада
Казвате на шефа си, че сте следващата олимпийска надежда на България по биатлон и трябва да тренирате усилено за игрите тая година в Лондон, че месец юли ей го къде е. "Да, знам, шефе, че тая година олимпийските игри са летни, ама личният ми треньор, Катя Дафовска, ми каза, че лично ще ме спонсорира със сняг от Чепеларе и не мога сега аз да й излизам с някакви си тъпи оправдания, че, видиш ли, то това не било зимна олимпиада. Никога не съм карал ски? Е, да, де, аз затова започвам интензивни тренировки от днес. Родината в мен е вперила взор, не мога да я разочаровам!"
На другия ден отидете на работа със ски и пушка на рамо. Прицелете се последователно в пет от онези безвкусни фигурки, които шефът държи на бюрото си. Когато, вместо тях, отстреляте принтера, монитора, ел-таблото, прозореца и главната В и К тръба, извикайте "пуу, значи, още трябва да тренирам!" и си излезте.

Депресия
Не Вашата, обаче. Никой не обича да има отношения с отчаяни хора, включително и служебни. "Феркунде е в много тежко състояние, шефе. От три дни залък не е слагал в уста. Гледа в една точка и рони ееей такива, крокодилски сълзи. При какви ли не специалисти го водих, няма начин, днес отиваме при Алгафарито. Не, не на сафари - при Алгафари! Тя по телефона ми каза, че крокодилските сълзи са си нещо нормално за крокодилите, ама тоя не спря да реве, бе, шефе! Ще му спра кабелната вече, с тия сериали съвсем се смахна. Да не си харесва името, ли... хмм, мислиш ли?"
Появявате са след ден на работа с предварително подготвена реч за пагубното влияние на депресията сред крокодилите.

Грами
Може и Оскар. По спешност трябва да се явите да получите една от двете награди, по избор, за цялостно творчество. "Идея нямам, шефе, защо точно на мен! Но искам да благодаря на мама, тате, вуйчо, третата ми братовчедка, чистачката, счетоводителя ми, шофьора ми за цялата неоценима подкрепа, без което всичко това щеше да е просто един сън, и, разбира се, на онзи горе - съседът Колев винаги ме е стимулирал да се развивам!"
Едва ли ще срещнете сериозни трудности да откриете копие на статуетка Грами или Оскар на Илиянци, с които да се появите на работа след извоюваната почивка.


Ако не разпознавате вашата история сред тези, винаги можете да добавите своя. За един по-добър свят, без работни понеделници! 

Свободата в Бяло, Зелено, Червено

Помните ли тази песен:


"Бяло, зелено, червено,
три разлюлени вълни..."


... и нататък не се сещам как продължава. Пяхме я в училище, в ранните класове.
А спомняте ли си онзи урок по история или, по-скоро, е бил по родинознание, разбира се, ако сте учили същия или подобен, в който се разказваше за символиката, която носи всеки от цветовете в трибагреника? Тук, обаче, ще опитам друга интерпретация.


БЯЛО
Това е началото. Точно преди да започнем да пишем по белия лист или да рисуваме по снега. В този момент надеждата и страхът се сливат в едно. Това е уникалният шанс да предотвратим бъдеща творческа катастрофа, като спестим на света всичко онова, което непременно държим да кажем и покажем, или, все пак да се осмелим да натиснем първия клавиш, драснем първия щрих, и да понесем последствията от крайния резултат. Никой не обещава, че той ще бъде добър, но по-важното е, че имаме свободата да изберем дали да поемем по пътя към него. Защото свободата е избор.   


ЗЕЛЕНО
Тук са събрани всички онези начала, които идват с младостта. Те са свежи и смели, поемат рисковете с усмивка, а всеки провал е просто поредната стъпка към успеха.  Младостта ни зарежда с ентусиазъм и желание за завоевания на нови, неизследвани земи. В нейното царство все още сме безсмъртни и може би твърде безразсъдни. Тук все още се учим как думите и делата ни могат да прекрояват световете на другите. Защото свободата е отговорност. 

ЧЕРВЕНО
Да, това също е начало. Дръзко и агресивно, гори мостове и задрасква всичко досегашно, само за да даде старт на новия живот. Да се откажем от уюта и сигурността на веригите, които сами сме изплели и избрали за постоянни наши спътници, е вероятно най-трудното решение, но майсторството да го управляваме, ни доближава най-силно до умението да бъдем щастливи. Защото свободата е смелост. 


Без значение с какъв цвят е, всяко начало е възможно, благодарение на избора, отговорността и смелостта да бъдем свободни.

Нека обичаме свободата си, не само в днешния ден, защото веднага след здравето, тя е най-ценното, което имаме.

Честит Трети Март! 

Добре дошли!

Здравейте!
Както може би се досещате и от заглавието, с тази първа публикация ви приветствам с Добре дошли в този първи блог. Бих споделила какво да очаквате от него, но едва ли са необходими предварително поставени, ограничаващи рамки.
Дали е избрана случайно днешната дата за стартиране на блога, не съм сигурна. Така или иначе, това място се пече от доста време и явно сега е решило да излезе наяве и да даде поле за изява на бръмбарите в главата ми. Така че, и от тяхно и от мое име, още веднъж - Добре дошли!
Ще се виждаме пак, а колко често, времето ще покаже. Бъдете здрави!