Безличните

         Те са тези, които дърпат света назад. Моя свят. Твоя свят. Поемат риск, едва когато видят, че твоят риск е довел до добри резултати. Наричат това правилна стратегия, предпазливост, далновидност. Тайничко се радват, когато прогнозите им за провал се сбъднат, а когато не се, развяват светли лозунги на тема как винаги са вярвали в теб, до последно.
         Лесно е да повярваш на този, който вече е изкачил върха. Пробвай да вярваш, когато още е в подножието и тепърва започва да го покорява. Пробвай, но не само на думи. Тръгни и ти към върха, откъсни се от уюта на сивото си, монотонно ежедневие, от което не спираш да се оплакваш, но въпреки това се ужасяваш от мисълта да го напуснеш, защото може да е лошо, ама поне ти е познато лошо. Едва когато дръзнеш да поемеш по новия път, ще имаш правото да се разграничиш от безличните и да заявиш смело, там горе, че винаги си бил в подкрепа.
        В противен случай си просто един пасивен, безполезен наблюдател. И най-вероятно още по-пасивно и безполезно ще наблюдаваш, когато видиш, че онзи, който не се е поколебал да рискува назад във времето, вече е няколко дължини пред теб и сбъдва мечтите си. Защото той ще стигне там, накъдето е тръгнал - защото той е със съзнание и поведение на победител. Той е от изключенията, които движат света напред. Той е от тези, които могат да променят света, защото отдавна вече са осъзнали, че промяната първо трябва да започне от тях. Той е като мен. Аз съм като него. И ще успея. Ти къде ще бъдеш тогава? А Сега?