понеделник, 5 ноември 2012 г.

Спрете Земята, искам да сляза!

Имаме щастието да живеем на една от най-красивите планети, създавани някога във всички възможни Вселени. Нямам време сега да обикалям Вселените, за да си доказвам твърдението, затова нека просто го отдадем на безупречната ми интуиция.
Забележки към самата Земя нямам никакви. Затова пък такива към огромна част от населяващите я и оформили света такъв, какъвто е сега, с лопата да ги ринеш. То пък един свят! Реве да го рестартираш, ама с цяло гърло реве. Плашещото е, че е почти невъзможно да не стана част от всичко, което толкова ме дразни. Надеждата ми е в "почти".
Плашещ е целият този фалш, безцелното използване на думи, които се изговарят наизуст, само защото така е прието, според някого си. Отвратителни са всички премерени игрички, които заплитаме, когато харесаме някого, само и само да не му/й кажем открито "харесвам те" или "обичам те". Щото, ще вземе да си помисли нещо - например, че го харесваме или обичаме, и какво ще правим тогава? Да, ужасяващо е, че така се ужасяваме да живеем с истината.
Разбира се, в никакъв случай не трябва да се усмихваме на тези, които харесваме - все едно за какво харесване говорим. Усмивките са запазени за шефа, съседите и нелюбезната продавачка от кварталния магазин, които не понасяме. Няма страшно, че грубия тон и раздразнителността, които реално искаме да запратим по техен адрес, ще останат неизползвани - те са запазени за близките ни вкъщи. Колко нормално и прекрасно, а?
Не, не е нормално, нито пък прекрасно. Целият стремеж да се показва лъжливо лице за пред света, и да се успокояваме, че това ни е защитната маска, е абсурден. Още по-абсурдно е, че имам някаква надежда, че цялото това малоумие, което маса хора смятат за интересно и признак на гениални стратегии, може да се промени, да изчезне.
Много си обичам планетата, това съвсем сериозно, не че горното не е, но само шепа хора ме спират да взема вярно да я стопирам и да сляза от нея. Хора, които са достатъчно смели да бъдат истински, да казват думите, които мислят и чувстват, съвсем открито. С всеки изминал ден осъзнавам все повече колко смели душици са. И съм безкрайно благодарна, че са част от живота ми и се надявам да се науча на тази смелост от тях. Това са всички онези приятели, които правят Земята още по-красиво място. Заради които си заслужава да отложа слизането още малко...