Католик към Православен:- Христос воскресе!
- В грешка си. Още не е.
- Как така! Вчера възкръсна!
- Вашият може и да е, ама нашия го чакаме след малко повече от месец!
Като виц е, а? Като много тъп, нелеп виц. Ясно е, че човечеството не е дорасло до ниво, в което да изглади различията си. Да спре да си мери религиите, разклоненията на религиите, вярванията и т.н. Не е въпросът тук кой е вярващ, кой как си усеща вярата, как възприема Иисус - като реално съществувала историческа личност, като библейска метафора, като събирателен образ на различни добродетели или като въображаем приятел със солиден брой последователи в световен мащаб.
Градивните неща винаги са били и ще бъдат основани на идеята за сътрудничество, за заедност. Бог, Творецът, Висшият разум, Вселенското съзнание, Безкрайното квантово поле - всеки да си го кръсти както иска - е едно такова градивно, създаващо живот нещо, и всяка форма на разединение, свързана с Него, независимо от мащабите ѝ, стои много не на мястото си.
Пътят към съзидателното, обединяващото може да започне от нещо елементарно. Например уважаемите източни и западни църкви, в качеството им на институции, да бъдат така добри да вземат единно решение по въпроса кой колендар да определя кога е денят на Възкресението. Или да се фиксира някаква дата през април-май и тя да е обща за всички, избрали християнството за своя религия. Защото на мен не ми пречи да поздравя с "Христос воскресе" два пъти, съответно приятелите си католици и православни, но това не спира да прави ситуацята от необходимостта да го правя - и аз, и още много други по света, абсурдна и вредна.
А колко точно утопично звучи желанието ми все повече хора да се стремят мисловно и действено към идеи, основани на сплотеност, дори и за елементарни на пръв поглед теми, като някакъв празник, по време на който си разменяме шарени яйца, не усещам да ми е важно. Звученето може да е каквото си иска, но аз винаги подкрепям осъществимото. Въпрос на време и търпение е да се види, чуе и усети.
