Не като част от фентъзи история, обаче, а като част от живота на всеки, който вярва, че домът може да съществува едновременно на повече от едно физическо място. Защото и той, като рая, е повече състояние на духа, отколкото точни географски координати.Работата е там, че когато пътувам за Варна или София, не си отивам от едното или другото място, а винаги се завръщам в някой от двата паралелни свята. Толкова са различни с ритъма си на живот, със скоростта си, радостите и проблемите си, че няма как и аз да съм една и съща в тях. Не е и нужно, докато успявам да вземам и съхранявам най-доброто от двете места в почти съвършено балансиран вътрешен свят.
Последният се разклаща най-силно непосредствено след път, все едно дали е с автобус, влак или любимия ми самолет. Не, не личен самолет, де да беше! Свърши ли пътуването, разтоваря ли багажа, ми свършват и идеите къде точно във Вселената съм се позиционирала и за какво се боря. Тук, наблизо, Морската градина ли беше или Борисовата? Откога във Варна има трамваи, или пък бяха делфини в София? Бавно и полека, паветата от пъзела се подреждат. Неориентираните въпроси на тема местоположение отстъпват място на други, още по-неориентирани и още по-разнообразни. Докато се завърна в моя свят, а той е навсякъде. Твоят къде е?
